ПОЛЮТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; полютя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Разг. Лютя се, гневя се малко, известно време или от време на време. Селяните се разтичаха да го хванат, но никъде не можаха да го открият и чак тогава разбраха, че техният стокилограмов кмет не е заминал в града по работа, а просто е офейкал, .. Попсуваха бедните селяни, полютиха се, па току си наредиха криво-ляво една общинска управа и тръгнаха пак по работата си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 357.